Пресцентър
Новини
Интранет (Служебни страници)
Форма за контакт с ВСС
Анкети
Ръководства, наръчник и помагало по проект на ВСС
Магистратски форум за права на човека
Електронно съобщаване и призоваване
Съдебна мрежа по наказателни дела
Съдебна мрежа по граждански и търговски дела
Норвежки финансов механизъм 2014-2021
Норвежки финансов механизъм
Прочети повече тук »
Съдийската колегия на ВСС се запозна със същността и прогнозния ефект на разработените модели за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища

15 октомври 2020 година

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се запозната с резултатите в изпълнение на Дейност 1 „Разработване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури“ – поддейности 1.5, 1.6 и 1.7 от обхвата на проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата“, изпълняван от ВСС по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 г. Силвия Цанова – ръководител на екипа на изпълнителя по проекта „Глобал Адвайзърс“ АД, Бойка Бойнузова - експерт в него, Красимир Шекерджиев – член на ВСС и координатор „Управление на представителите на съдилищата в процеса по оптимизиране на съдебната карта“, Боряна Димитрова – член на ВСС и координатор „Оптимизиране на съдебната карта и съпътстващи анализи“ в екипа за управление, както и участващите в него 10 съдии от съдилища в страната, представиха разработените модели за реорганизация на районите съдилища. Първият модел предлага обединяване районни съдилища, които стават териториално отделение към районния съд в областния град. Вторият модел предвижда подход, при който два или повече районни съдилища в рамките на окръжен район се обединяват в един районен съд, т. е. един от районните съдилища става приемащ на другия/ите районни съдилища, чиято дейност се прехвърля. Третият модел предлага комплексен подход за оптимизация, при който се осигурява възможност за мобилност на съдебните служители в районните съдилища в рамките на даден окръжен съд на база на определени стандарти за численост. Посочена бе дадената от магистратите по време на публичните обсъждания в съдебните райони подкрепа за съвместно прилагане на първия и третия модели, както и категоричното противопоставяне на съдиите и на местната общественост срещу втория модел. Уточнено бе, че първият модел предполага по-сложно администриране на съдилищата с териториално отделение и командироване на съдии. Изтъкнато бе, че той обезпечава основните цели на реформата – регулиране на натовареността и специализация на магистратите. Обърнато бе внимание, че при третия модел е необходимо сериозно изменение на законодателството и промяна в статута на съдебния служител.

Четвъртият модел предвижда радикална реформа, базирана на частична промяна на родовата подсъдност и на вътрешно преструктуриране чрез промяна на броя на съдиите на районно, окръжно и апелативно ниво. Подчертано бе, че той освен да балансира натовареността и осигурява специализацията на съдиите, гарантира устойчивост на съдебните щатове в годините и реализация на всички нововъведения в съдебната система. Осъществяването му ще струва около 10 млн. лв., но в бъдеще ще доведе до намаляване на разходите за издръжка на съдилищата. Основно негово предимство е увеличаването и улесняването на достъпа на гражданите до правосъдие.

Обсъждането на моделите ще продължи в заседанието на Съдийската колегия, насрочено за 20.10.2020 г., вторник.

В резултат на дискусиите Съдийската колегия следва да избере до края на 2020 г., когато приключва срокът за реализиране на проекта, модел за провеждане на реформа на съдебната карта.

Координаторите по проекта – членове на ВСС, уточниха, че избраният от Колегията модел ще бъде обсъден отново със съдиите от съдебните райони, за да бъде отговорено на техните въпроси. Боряна Димитрова предложи да се проведе и референдум сред съдиите посредством системата за електронно дистанционно гласуване, за да се вземе предвид тяхното отношение към обсъжданите модели за реформа на съдебната карта.

 

 

 

Календар
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд