Пресцентър
Новини
Интранет (Служебни страници)
Форма за контакт с ВСС
Анкети
Ръководства, наръчник и помагало по проект на ВСС
Магистратски форум за права на човека
Електронно съобщаване и призоваване
Съдебна мрежа по наказателни дела
Съдебна мрежа по граждански и търговски дела
Норвежки финансов механизъм 2014-2021
Норвежки финансов механизъм
Прочети повече тук »
27 Март 2015 година

 

 

Доклад за Социално-икономическите фактори и натовареността на районните съдилища, изготвен в изпълнение на съвместен договор между Министерство на правосъдието и Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) бе представен публично в рамките на работна среща организирана по инициатива на Комисията по анализ и отчинтане на степента на натовареност на органите на съдебна власт при Висшия съдебен съвет.
Форумът бе открит от Калин Калпакчиев, председателя на Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт, който подчерта че освен социално-икономическите и демографските фактори, които са основен предмет на изследването, важен акцент е подобряване на процеса по събиране и обработка на съдебната статистика. Важно значение при изследване на натовареността на съдилищата има и проведеното емперично проучване на сложноста на делата. Процесът по събиране на данните вече е приключил и в момента се извършва обработка и анализ на цялостната информация. Въз основа на резултатите от изследването в средата на 2015 година ще бъде представен модел за структуриране на видовете дела според тяхната тежест и съобразно времето за тяхното разглеждане и решаване ще бъде предложен проект на норма на натовареност.
Докладът изготвен от д-р Тодор Галев (ЦИД) предоставя изходна база при обсъждане на вариантите за преструктуриране на районните съдилища в страната, като част от реформата на съдебната карта. Анализирани са данните за 112 районни съдилища, с изключение на район София, изключен като силно отклоняваща се стойност. Чрез статистически анализи са тествани взаимовръзките между различни комбинации от фактори и между отделни фактори, включващи над 50 индикатори, като са установени два типа резултати негативни - показващи липса на връзка или наличие на „слаба“ връзка и позитивни - показващи съществуване на връзки, които са достатъчно „силни“. 
До момента, ключов фактор за определяне границите на юрисдикция на районните, окръжни и апелативни съдилища и прокуратури е административно-териториалното деление на страната, но натовареността на съдебните институции се определя в голяма степен от разнородни социално-икономически фактори, чието проявление е различно за населените места. Основните ключови фактори на развитие на селищата са свързани със социално-демографската структура на населението (гъстота на населението, възрастова структура, етническа принадлежност, образование, заетост), икономическа активност (брой, големина и секторна принадлежност на бизнес предприятията, организациите в публичния сектор и други юридически лица), технологична инфраструктура (пътна, комуникационна), предлагане на административни и други публични услуги от публичния и частния сектор (здравеопазване, образование, административни услуги, социални услуги, дейност на правоохранителни органи и т.н.). 
С цел определяне на взаимовръзките между социално-икономическото развитие и натовареността на първоинстанционните районни съдилища, при създаването на профилите на съдебните окръзи е разработен обобщен индекс на социално-икономическата интензивност на населените места, който включва три групи фактори - институционална инфраструктура; социално-икономическо и демографско развитие и технологична инфраструктура и осигуреност на населението и цели свеждане на разнородните фактори, определящи нивото на социално-икономическо развитие на дадено населено място до единствена величина. Така може да се направи детайлна и точна картина на развитието на населените места и същевременно, позволява сравнителен анализ и ранжиране на населените места въпреки техните разнородни социално-икономически характеристики.
Разликите между районните съдилища в страната по всеки от тези показатели са изключително големи и показват съществуващите диспропорции, които могат да бъдат обект на последващ анализ с цел реформа на териториално-функционалната структура на съдебната система. По отношение на дела на населението, живеещо в населено място, в което се намира и съдебна институция, районните съдилища в Никопол, Момчилград, Разлог, Дулово, Елин Пелин, Бяла, Велики Преслав и Кубрат са с най-ниски стойности при средна стойност за всички районни съдилища 51%, докато РС в София, Габрово, Етрополе и Бургас са с най-високи стойности (съответно 93%, 95%, 86% и 85% от населението). Сред районите съдилища с най-високи стойности, съответно София и Бургас са водещи по горните два показателя за достъп до правосъдие, тъй като в двата града са разположени съдилища и от трите инстанции, докато в Габрово са две инстанции, а в Етрополе – само една – районен съд. 
Анализът показва, че социално-икономическото развитие има влияние върху общия брой на делата, но това влияние не може да се изследва адекватно на ниво районен съд, поради малкия брой наблюдения – само 112 и поради много силното влияние на фактора „население“ на това равнище на анализ. Напълно възможно е влиянието на различните фактори, обуславящи броя на делата на ниво община или дори на ниво населено място, да се неутрализират взаимно, когато се разглеждат обобщени стойности на ниво районен съд. В този смисъл, един бъдещ анализ на натовареността на съдебната система трябва да позволява данните за нейната дейност да се разглеждат и на по-ниско ниво – минимум община, а по възможност – населено място, което изисква промяна на съществуващите към момента процедури за събиране и агрегиране на т.нар. „съдебна статистика“, вкл. разработване на индикатори позволяващи регистрация на информация за делата в съдебната система, свързани с местоположението на засегнатите страни. 
Основните заключения от анализа на функционалните зависимости между социално-икономически фактори и факторите за натовареността на съдебната система отчитат:
1. Пряка (линейна) зависимост между общия брой дела и населението, като този модел се потвърждава за всяка от трите години по отношение както на общия брой дела, така и за общия брой граждански и общия брой наказателни дела. 
2. Оптималният модел, който обяснява най-добре общия брой дела и може да се използва и за прогнозиране, е съставен от факторите „общ брой население“, „брой кметства в юрисдикцията на съответния районен съд“ и „дял на населението, което живее в населено място на районен, окръжен или апелативен съд“. 
3. Моделът, обясняващ най-добре действителна натовареност включва факторите „гъстота на населението“, „площ на географския район в юрисдикцията на съответния РС“ и разработения за целите на настоящия анализ обобщен индекс на социално-икономическото развитие. При факторите – „гъстота на населението“ и „площ“ връзката с фактора „действителна натовареност“ е правопропорционална, т.е. при увеличаване на гъстотата на населението или при увеличаване на площта, се увеличава и действителната натовареност. 
4. Въпреки различния характер и трудност на делата, „брой дела на щатен съдия” има най-силна корелация с действителната натовареност и обяснява 75% от натовареността, което дава възможност за прогнозиране на действителната натовареност на съдиите.
В работния форум участваха министърът на правосъдието Христо Иванов, Анна Василева от Комисия по правни въпроси на Народното събрание, Красимир Влахов, заместник-председател на Върховния касационен съд, Том Ван Оорсхот, посланик на Кралство Холандия, Радостина Михалкова, посолство на САЩ, представители на съсловни и неправителствени организации, членовете на Висшия съдебен съвет и административни ръководители на районни съдилища. 
Календар
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд