Пресцентър
Новини
Интранет (Служебни страници)
Форма за контакт с ВСС
Анкети
Ръководства, наръчник и помагало по проект на ВСС
Магистратски форум за права на човека
Електронно съобщаване и призоваване
Съдебна мрежа по наказателни дела
Съдебна мрежа по граждански и търговски дела
Норвежки финансов механизъм
Прочети повече тук »
Членове на ВСС, главният прокурор на Република България, председателят на ВКС и представители на Министерство на правосъдието участваха в съвместна среща с екипа на Експертната мисия на Европейската комисия

28 септември 2017 година

Ключови резултати и напредъкът от м. юли 2017 г. по изпълнение на три препоръки от доклада по Механизма за сътрудничество и оценка от януари 2017 г. обсъдиха представителите на Експертната мисия на Европейската комисия в София и представители на съдебната власт в Република България.

Екипът на Европейската комисия бе в състав Жулиен Мусние, Туе Фосдал и  Юри Бюрер-Тавание - Генерален секретариат,  Инго Войщенфелд – Генерална дирекция „Правосъдие и конкурентноспособност“ и г-н Росен Павлов – ОЛАФ. От българска страна в срещата участваха членовете на Висшия съдебен съвет д-р Незабравка Стоева и Румен Боев, главният прокурор на Република България Сотир Цацаров и заместниците му Пенка Богданова и Мария Шишкова, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов, директорът на дирекция „Съвет по законодателство“ към министерството Любомир Талев и Петя Тянкова – секретар на Националния съвет по антикорупционни политики.

Представителите от Министерство на правосъдието и съдебната власт коментираха напредъка по отношение изготвяне и изпълнение на пътните карти за:

- изпълнение на препоръките на Службата за подкрепа на структурните реформи във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост;

- изпълнението на препоръките, съдържащи се в Анализа на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост и

- взаимодействие между всички съответни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, като тази карта следва да включва и механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

Заместник главният прокурор Пенка Богданова отчете, че създадените работни групи към Министерство на правосъдието, с участието на различни институции, са изготвили две пътни карти, утвърдени от министъра на правосъдието и главния прокурор.

Пътната карта за изпълнение на препоръките по Независимия анализ на Прокуратурата съдържа 40 мерки, а другата 18. Посочено бе, че мерките, по които Прокуратурата е водеща институция са изпълнени изцяло или се финализират, с изключение на имащите постоянен срок на изпълнение.   По отношение на мерките, касаещи съвместни действия на няколко институции прокуратурата участва активно, съобразно своята компетентност.

Обяснено бе, че в Пътните карти няма мерки свързани с препоръки относими към връщане централизацията на прокуратурата, както и за законодателни промени в противоречия с Конституцията на Република България или непознати практики за българската правна система.

Любомир Талев от Министерство на правосъдието направи преглед на създадените работни групи, като акцентира върху дейността на всяка от тях и посочи част от конкретните предложенията, които ще бъдат включени в проектите на ЗИДНПК, ЗИДНК, ЗИДЗСВ. Сред примерите бяха ускоряване на съдебното производство, разширяване обхвата на бързото производство, въвеждането на разпределително заседание, промяна в регламента на предварителните проверки, специалните разузнавателни средства, развитие състава на „активния подкуп“ по НК и приемане на разпоредби инкриминиращи корупцията, преразглеждане на процента на външните назначения в съдебната система; определянето на правила за разследване на престъпления извършени от главния прокурор и председателите на върховните съдилища, нормативни изменения по въпросите за вещите лица.

Секретарят на Националния съвет по антикорупционни политики Петя Тянкова посочи, че през м. юли 2017 г. е приета Пътна карта кореспондираща с останалите и е изготвен механизъм за отчитане пред широката общественост, като информация своевременно се публикува на интернет сайта на Съвета.

Д-р Незабравка Стоева, член на Прокурорската колегия посочи, че утвърденият от главния прокурор през м. февруари 2017 г. План за действие по изпълнение на конкретните препоръки е обсъден и утвърден от Прокурорската колегия с допълнението, че всеки месец дейностите, които касаят конкретни мерки ще се отчитат, регистрират и съответно обявяват публично на сайта на ВСС и на ПРБ. Доктор Стоева обърна внимание, че препоръка 11 съдържа изискването да се отчитат резултатите и постигнатия напредък, но това е един продължителен, сложен процес, който предвид кратките срокове  и характера на препоръката не може да има количествено, а само качествено измерение.

В изказването си председателят на Върховния касационен съд  акцентира върху потребността всички препоръки от анализа за дейността на Прокуратурата да се разглеждат в цялост, защото селективния подход няма да доведе до очаквания резултат. Според него не са предприети мерки по отношение на препоръките свързани с отчетността, наказателната недосегаемост и възможността за временно отстраняване на главния прокурор, ако срещу него е започнато разследване; оперативната самостоятелност на директора на НСлС; участието на главния прокурор или друг висш прокурор да се включи пряко в работата по делата, запис на телефонни разговори между висшестоящи прокурори и техни подчинени и; въвеждане на частно обвинение в наказателния процес с цел отнемане монопола на прокуратурата в наказателния процес и други. Като контрапункт Панов отчете бързо възприетата идея за преминаване на делата за корупция по високите етажи на властта от СГС към спецсъдилищата и идеята главния прокурор да се отчита на всеки три месеца пред парламента, но не са предприети действия за създаване на специална парламентарна комисия, която да се занимава с прокуратурата. Като опит за засилване влиянието и централизацията на прокуратурата бе определена и идеята за окрупняване на районните прокуратури като част от реформата на съдебната карта.

В изказването си главният прокурор Сотир Цацаров подчерта, че според него трябва да има координация и диалог между институциите. Той заяви, че  споделя призива да не се подхожда селективно по отношение доклада на експертите изготвили т.нар. независим анализ на прокуратурата, както и да не подхожда селективно по отношение на съществуващите проблеми. Той припомни, че към Министерство на правосъдието е създадена Работна група, която ще изработи Правила за разследване на главния прокурор, като подчерта че те трябва да важат и за председателите на върховните съдилища заради еднаквия статут между тримата. По отношение  участието на главния прокурор в разследвания, Цацаров подчерта, че няма да бъдат изпълнени препоръки водещи до връщане на пълна централизация. Той уточни че измененията в процесуалния закон предвиждат указанията на висшестоящите прокурори да са в писмен вид и че ако следва да се прави запис на разговори на висшестоящите прокурори с подчинените им, то това правила следва да се прилага и спрямо съдиите. Посочено бе, че частното обвинение е напълно несъвместимо със българската правна система, че прехвърлянето на компетентността на СГС по делата за  корупцията по високите етажи на специализираните съдилища е сред препоръките в доклада, както и промяната в Правилника за дейността на Народното събрание, с което Правната комисия е определена за компетентна по отношение дейността на Прокуратурата.

Главният прокурор подчерта, че няма друга институция в страната, която да е подложена на подобен мониторинг, в която да е извършен подобен независим анализ, изпълнява препоръки и работи по толкова дейности.

По време на разговорите бе подчертано, че контрола върху дейността на прокуратурата и нейното ръководство може да се извършва в два аспекта – съдебен контрол и отчетност пред Народното събрание. Като най-важна форма на контрол върху прокуратурата бе посочен съдебния контрол върху актовете на Прокуратурата. Тогава работата на прокуратурата е прозрачна, контролирана откъм законосъобразност и срочност. Акцентирано бе, че законодателят преди години е изоставил идеята за служебен контрол от страна на съда по всяко постановление на прокуратурата за прекратяване. Припомнена бе поддържаната противоречива тезата, че подобен контрол ще натовари съдиите.

Другата форма на контрола, прозрачността и отчетността на Прокуратурата са отчетите на главния прокурор. Законодателната регламентация предвижда при изслушване на отчета членовете на ВСС и народните представители могат да задават въпроси поставени писмено от НПО, граждани и т.н. Акцентирано бе, че Прокуратурата е поела ангажимент да внася периодично и други доклади за корупцията и организираната престъпност в Народното събрание.

Румен Боев в изказването си отправи призив за обединение на усилията на всички институции, там където съвместните усилия ще подпомогнат борбата срещу негативните, отрицателните явления и най-вече престъпността. Той заяви, че непрекъснатото обсъждане на темата за мястото на една или друга институция е политическа тема и не подпомага дейността на съдебната власт.  Той обърна внимание, че е странно тази политическа дейност да се обсъжда на подобни срещи, защото законодателят единствен може да реши всички проблеми със статуса, функциите и статута на съответните органи, каква ще е процедурата за контрол на прокурорските актове и необходимостта от конституционни промени. Румен Боев подчерта, че въпреки натиска на който е бил подложен настоящият състав на ВСС е взел редица стратегически, важни решения, и ако нямаше единомислие сред членовете му отчитаните постижения нямаше да се случат.

Съдебната система в България няма нужда от политика, а от спокойствие и закони, които не са конюнктурни. Обратното би означавало да не може да се осигури нито върховенство на закона, нито независимостта на съдебната система. Д-р Стоева попита как може да се говори за независима съдебна система при положение, че всеки път, когато няма какво друго да се каже се търси мястото на Прокуратурата в държавата. Тя отчете, че голяма част от препоръките в докладите на ЕК са обективни и позволяват усъвършенстване на съдебната власт, както и че по-голямата част от тях са изпълнени.

В края на срещата Жулиен Мусние заяви, че предстоящият доклад на Европейската комисия ще бъде обективен и ще бъде оповестен до края на м. ноември 2017 г. Той сподели задоволство от посочените факти в изпълнение на мерките от обсъжданите Пътните карти, резултатите от дейността на работните групи, както и наличието на комуникация между институциите. Според него се отчита прогрес и независимо от степента на трудност на процеса предприетите действия са стъпка в правилната посока. Мусние обобщи, че въпреки важността на крайния резултат, от значение е открояването на всяко предприето действие.

Календар
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд